Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето 2019 (4 май – 30 юни 2019 г.)

“Дигитални екологии” е изложбен проект, който изследва със средствата на изкуството взаимодействието между електронните технологии и градската среда в нейната комплексност. Проектът има две издания - през 2018  и през 2019 г. 

Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето 2019

Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето - 4 май - 30 юни 2019 г. (Digital Affects: Reflections from the Future) е разширена изложба, основана на контекста на първото събитие и участници от 2018 г., с придружаващ симпозиум (5-6 май 2019 г.). Събитито във фейсбук ТУК.

Концепцията е на куратора на проекта Димитрина Севова (Швейцария/България).

© Ursula Biemann, Acoustic Ocean, 2018. Video still
© Урсула Биман, Звуков океан (Acoustic Ocean), 2018. Видео кадър


Етап II на Дигитални екологии: проект в два етапа

Къде: Център за съвременно изкуство Баня старинна (бул. „6-и септември“ 179) и СКЛАД (ул. „Екзарх Йосиф“ 16).

С изложени художествени работи и интервенции на Донатела Бернарди, Урсула Биман, Лъчезар Бояджиев, Йохана Брукнер, Сара Бургер, Делфин Шапюи Шмиц, Вълко Чобанов, Войн де Войн & Мари Чивиков, Йонас Етер, Ан-Лор Франшет, Моника Урсина Йегер, Щефани Кнобел, Марлене Майер, Боян Манчев с Ани Васева и Леонид Йовчев (Метеор), Емил Миразчиев, Уриел Орлов, Урсула Пала, Луренсо Пенагияо Соарес, Елоди Понг, Оливър Реслер, Табита Резер, Доротеа Руст, Елза Силе, Керстин Шрьодингер, Паскал Швайгхофер, Венелин Шурелов, Сандро Щойдлер, Камен Стоянов, Милва Щуц, Катарина Свобода, Уна Земан / Бодан Стелик, Рика Тауриайнен, Лена Мария Тюринг, Александър Тухачек, Боряна Венциславова, и Мартина-Софи Вилдбергер

С интервенции и лекции от философите Боян Манчев, Станимир Панайотов, Гералд Рауниг

Откриване на проекта Дигитални екологии:

Събота, 4 май 2019 г. (Баня старинна, после СКЛАД)


Текст: Димитрина Севова

Дигитални екологии се разгръща в два етапа от международен групов изложбен проект и се провежда на две места, Център за съвременно изкуство Баня Старинна и бившия тютюнев СКЛАД в Пловдив. Първият етап се провежда от 27 юли до 5 септември 2018 г. със заглавие Operaismo Naturale: Екология на събитието, с разговори, интервенции и пърформанци на 28 и 29 юли и 5 септември; а вторият – разширен изложбен проект, основаващ се на първата изложба и нейния контекст, от 4 май до 4 юли 2019 г., с придружаващ симпозиум на 5 и 6 май 2019 г.

Дигитални екологии извежда на показ произведения на изкуството, които се ангажират с екологични области, за да образуват съзвездие от еко-изкуство, еманципаторски худжествени практики и ангажирани естетически инвенции. Те имат етични последици в ерата на метаданните и политическата икономия на валоризиране на информацията в пост-интернет условия и в тревожните времена на бързата и непредвидима промяна на климата, свързана с глобалното затопляне. Изложбеният проект е платформа за представяне, но и лаборатория за съвместно изследване, за да се измислят нови концепции, влияния и възприятия – пространство на експерименти за това как да се превърне знанието в практика и практиката в знание, със своя собствена темпоралност.

В един технологично задвижван свят, в който Данните стават тревожно неразличими от усещанията и афективните афинитети, сякаш фрагменти от притока на Природата, условията на когнитивния и нематериален труд изискват преосмисляне на връзката с Природата и естественото. Проектът навлиза в интензивния път на обмисляне как при тези нови обстоятелства екологичната съпротива може да създаде екзистенциални територии, които създават нови отношения с Природата, в които да се основат многообразни различности, като се отчита повишаването на гъвкавостта на труда спрямо социалната пластичност. Разчупва се синтетичната диалектика със силата на една утвърждаваща среда, с творчеството на неизвестни количества, фрагменти и цифри, разположени извън когнитивния хоризонт и феноменалния растеж в скоростта на компютърно подпомаганата субективност.

Проектът не цели да съзерцава, да предоставя информация или да отразява темата за Природата. Всичко това би включвало някакво проективно надмощие. Вместо това той обхваща спекулативния реализъм, за да се бори за реалното. "Трябва да се възползваме от фикциите и абстракциите [...], за да стигнем до равнина, където минаваме от реално битие до реално битие и напредваме чрез изграждането на концепции"*, в случая, концепциите на екореализъм. По-скоро той показва един конструктивистичен подход и се връща към работните условия на композиция, за да постави някои неотложни въпроси, да ни подстрикава да поемем отговорност и да отвори една нова сфера на виртуалност с възможностите си да изгради нови концепции за мозъка и природата, които не работят в опозиция.

Етично-естетическата егида на Дигитални екологии частично се опира на трите екологии на Феликс Гатари – социалната екология, менталната екология и екологията на средата – и техните етико-политически артикулации в молекулярните области на чувствителността, интелигентността и желанието, а след това и на моларните измерения. "Сега повече от всякога Природата не може да бъде отделена от културата", пише Гатари. Това се е превърнало в баналност, но ние трябва да "наритаме навиците" и да върнем тази очевидна истина към нейното случване тук и сега и да възстановим трансверсалността, която все още трябва да бъде научена като практика на екологично съзнание, на деколонизираната мисъл, изобретяването на жестове на солидарност в отговор на промените в околната среда. Екологиите на Гатари се управляват от логика, различна от тази на обикновената комуникация, а именно логиката на интензитетите и ангажираността в необратими продължителности. Дигитални екологии заема тази логика на разгръщащ се процес и неговите обектно-ориентирани усилия "да изгражда нематериални обекти" като фокусни точки на новите субективности, тъй като те са катализатори на екзистенциалната промяна.

Изложбеният проект обхваща два етапа, единият критичен, другият спекулативен, насам и натам, оставяйки непрекъснатото време между тях да се превърне в една несвързаност на нашите колективни живи многообразия между двата етапа, да хвърли мост, еластичен гръбначен стълб между тях със своя собствена чувствителна темпоралност. Времето между двата етапа на Дигитални екологии е от значение. Това е времето за преговори между двата и за разглеждане на работата, която трябва да се върши в ежедневието. Както заглавието на първия етап Operaismo Naturale предполага, това е времето за операции. Време е да се предприемат спешни действия, т.е. труда и не-труда на инвенция, които са независими от производителността. Operaismo Naturale създава едно колективно и лично художествено изследване, за да се активизират композиционни промени в човешкия труд и природните местообитания и тяхното биоразнообразие.

* Жил Дельоз, Феликс Гатари, Що е философия? (София: ИК критика и хуманизъм, 1995 (1991)).


Проект на Сдружение “Изкуство днес” – www.arttoday.org.


Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата