Усещане за град (финално парти на 4 юли)

8 български и международни творци създават временни и трайни намеси в градска среда – скулптурни инсталации, стенописи и графити, постери на лица, заснемане по стара фотографска техника, светлинни инсталации, вдъхновени и създадени специално за кварталите Тракия и Прослав по проект „Усещане за град: приобщаващ, безопасен и устойчив Пловдив“.

Заповядайте на 4 юли от 15 ч. в кв. Прослав и от 17 ч. в ж.р. Тракия на специални артистични разходки. Местата на срещите са:
15 ч. – Прослав, НЧ „Н. Й. Вапцаров-1928 г“, ул. „Елин Пелин“ 32,
17 ч. - ж.р. Тракия, паметника на Хан Крум (ул. „Съединение“).

Селекцията е поверена на the fridge - артистична и социална платформа, в лицето на Ивана Ненчева и Наталия Тодорова – едни от изявените имена сред съвременните български художници. 

Артистите са Симоне Гилгер, Оливиа Михалтиану, Валентина Шарра, Василена Ганковска, Албена Баева, Стела Василева, Ина Валентинова, Илияна Кънчева.

Те ще представят създаденото на финално парти с музика и танци в парк „Лаута“ в Тракия.

Кога: 4 юли (четвъртък)

Къде: парк Лаута, квартал Тракия

Старт: от 18.00 часа

Вход свободен! Заповядайте!

Събитието в социалната мрежа: www.facebook.com/events


Повече за артистите:

НЕПИТЕЙНА ВОДА на Валентина Шарра (Италия - България) / Valentina Sciarra е сайт-специфична инсталация, създадена за вече съществуващо пространство в Прослав, Пловдив - бетонен фонтан, построен и никога неизползван като източник на вода или декоративен фонтан. Инсталацията цели да ни накара да преосмислим връзката си с пластмасата и водата във време, когато устойчивостта се е превърнала в международна грижа. Нека се опитаме да си представим фонтан, от който тече вода и пластмаса – т.е. непитейна вода.
Валентина Шарра е родена в Рим, Италия през 1983 г. След завършване на магистърска степен по право и редица специализирани курсове по фотография, тя получава дипломата си през 2013 г. от Академията за изящни изкуства в Рим с дисертация на тема „Les espaces en friches“ in the urban space”, написана по време на учебната програма във Villa Arson Art Academy в Ница, Франция. В момента живее и работи в София, където през 2018 г. завършва и магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия. Обикновено нейните творби са интервенции на място, които преминават от фотография към инсталация, от скулптура към звук. През 2013 г. прави първата си обществена поръчка „Entre terre et ciel“ за Hopital Archet в Ница, последвана от няколко site-specific инсталации, временни и постоянни, включително: Growing Touching land and then being reborn (2013) за Piazza del Municipio of Camigliano (Италия); Trace (2013) за Градината на Сарторио, музея в Триест (Италия); Moto perpetuo (2015) за френското посолство в Баку (Азербайджан); Vita (2016) постоянна лендарт инсталация в националния парк на Мургия (Италия). Последните ѝ солови проекти в България бяха представени в галерия "Аросита" (2017), куратор Зоя Петрова, в Aether, куратор Войн де Войн (2018 г.), и лендарт инсталация в скална формация “Струпаница”, Луковит, куратор Наталия Ленц и подкрепена от Gaudenz B. Ruf Award.

ПРЯКО ЕКСПОНИРАНЕ на Оливия Михалтяну (Румъния) / Olivia Mihaltianu са поредица от събития, в които художничката прави снимки в публичното пространство, използвайки стара техника - директна фотография на хартия, с помощта на мобилна фотолаборатория, инсталирана на различни места в града. Проектът има за цел да сближи публика и автор, да започне диалог и да насърчи използването на социалното пространство по нов креативен начин, за да „разобличи” и представи творческия процес с цел да го интегрира в публичната и социална сфера. Местата, на които е разположена мобилната фотолаборатория, са подбрани така, че да „изложат” нов и неочакван изглед, аспект или ситуация пред преминаващите хора, като разкриват неизброимите лица на града, неговото постоянно развитие и съзряване. В същото време работата поставя под въпрос и нарастващото ограничаване на фотографията в публичното пространство, противопоставяйки го на политиките за отбелязване и лицево разпознаване на индивидите, част от повсеместната практика за видеонаблюдение на днешното общество.
Оливия Михалтяну е учила визуални изкуства в Университета по изкуства в Букурещ и понастоящем живее и работи в Букурещ. Нейният артистичен подход е свързан с трансмедийни и процесно-ориентирани проекти, включващи видео, филми, фотография, създаване на обекти, инсталация и пърформанс. Обикновено дългосрочни проекти, произведенията следват различни визуални аспекти, свързани с идентичността и социалния живот в различни култури, политически и икономически ситуации, в глобален и местен контекст като поставят под въпрос теми като: ролята на художника в днешното общество, архетипни човешки модели, ре-контекстуализация и отчуждение. Част от музеите и събитията, на които произведенията ѝ са били представяни, са: Mucem, Марсилия, Франция (2019); Espace Niemeyer, Париж, Франция (2019 г.); Национален музей на съвременното изкуство Атина (EMST), Гърция (2018); Frac des Pays de la Loire, Франция (2018); Галерия Anca Poterasu, Spinnerei, Лайпциг, Германия (2018); галерия “Структура", София, България (2017); Трето Средиземноморско биенале, Израел (2017); Loop, Барселона (2017); Транзит / Букурещ (2015); 55-то Венецианско биенале (2013) и много др.

ИГРА 2.0 на Илияна Кънчева / Iliyana Kancheva е копие на емблематичната скулптура „Игра“ на Любомир Далчев от 1961 г., но с обърнато съдържание. Вместо усещането за динамика и жизненост, поставена между панелните блокове, от скулптурата остава само силуетът ѝ. Той е физически обект, но с характеристиките на виртуален. Пикселизиран, плосък, липсва детайл, липсва информация. Изрезка в пейзажа, физическа дупка. Обектът цели да насочи вниманието към пустеещите междублокови пространства на панелните комплекси. Често превърнати в паркинги или тотално непроходими и отблъскващи, социалното им предназначение липсва, както и детската игра навън, която вече се случва пред екрана на компютъра.
Илияна Кънчева живее и работи в София. През 2010 г. се дипломира в специалност „Сценография“, а през 2014 г. завършва магистърската програма „Дигитални изкуства“ в Националната художествена академия в София. Работи в сферата на театъра и експериментира с фотография, видео арт и интерактивни инсталации. През март 2019 открива самостоятелна изложба „Интервюта от Маями: речник“ в „0gms галерия в чекмедже” в София. През февруари 2017 г. е поканена да участва на арт панаира „JustMAD8” в Мадрид, Испания, където печели „Art Residency Prize”. През ноември 2015 г. открива първата си самостоятелна изложба „Образът не струва нищо“ в галерия The Fridge, София. В периода 2013-2016 г. нейни експериментални филми са избрани да участват в различни фестивали за видео арт в Германия, Белгия, Сърбия, България и Гърция.

ЖЕНИ ВИЗИОНЕРКИ на Симоне Гилгес (Германия) се занимава с отсъствието на образа на жената от националното историческо наследство, като например паметниците на значими исторически личности, което е често срещано не само по нашите географски ширини. Това е социално изместване, свързано с ролята и видимостта на изтъкнати женски фигури в изграждането на обществото. Дългогодишният проект на фотографката Симоне Гилгес е посветен, от една страна, на популяризирането на образа на значими в различни области жени и, от друга, на овластяването на жените от различни точки на света. Фокусът и спецификата на нейното изследване са върху необходимостта от равноправие, без значение от произход, пол, раса, социална класа, сексуалност или религия. Портретната ѝ фотография е инструмент за демонстриране на нуждата от здравословна околна среда и подобряване на жизнените условия, които да доведат до високо качество на живот тук и сега.
Симоне Гилгес е художничка и фотографка, която живее в Берлин от 25 години. От 1995 г. си сътрудничи с артистичната група Honey-Suckle Company, които създават инсталации от тъкани, музика, снимки, филми и обекти, показвани на различни международни изложби. От 2003 г. е редактор и издател на freier - списание за състоянието на ума, фотографски фензин, съставен предимно от фотографски есета. През последните 10 години Гилгес участва в няколко проекта за културен обмен в Африка и публикува фотокнига за различията и общностите на град Дакар и Берлин в сътрудничество със сенегалския фотограф Мамаду Гомис. Образите на Гилгес са иконизирани символи, които изразяват идеи за свободата, пътуването на ума и чудотворните преживявания, за да накарат зрителя да се вгледа в себе си през перспективите, които предлага метафизиката.

Василена Ганковска / Vasilena Gankovska създава ГРАДСКИ НАМЕСИ, защото често в градската среда има графити и надписи с обидно, расистко и сексистко съдържание, които могат да отключат различни негативни преживявания, чувство на несигурност и дори усещане за конкретна заплаха. Тяхното заместване с приятелски и положителни, инклузивни послания и картинки, могат да променят преживяването в градската среда. В серията от специално създадени за проекта мотиви се използват елементи от различни техники на стрийт арт-а, както и надписи - инструкции, които да подчертаят приятелския и приобщаващ характер на средата, в която са поставени.
Василена Ганковска е родена през 1978 г. Живее и работи във Виена и София. Следва в Националната художествена академия в София, а през 2006 г. завършва магистърската си степен по изобразителни изкуства и културни изследвания в Академията за изобразителни изкуства Виена, Австрия. Интересите и темите, които вълнуват Василена, включват изследване и анализ на градското пространство и взаимоотношенията между архитектура, дизайн и визуални изкуства. Работи предимно в областта на живописта, като си служи със средствата на фотографията, видеото и стрийт арт-а. Участията ѝ в изложби включват: Московски кино проект, Дом на Набережной, Москва (2018); Австрийски културен форум и ЦТИ Фабрика; Situation 2, part 1, Манделкерн проект, Виена (2017); Objects of Subjectivity, LLLLLI, Виена (2016); Внимание – прясна боя! СГХГ, София (2015); Визуални стратегии. Преформулираното градско пространсто, публикация (2014).

Ето какво казва за своята работа "ПАСАЖ" авторката Ина Валентинова / Ina Valentinova: „Свеждам глава и преминавам бързо, избягвайки повторяемостта на бетонните панели. Не обичам дългите сиви стени, те разделят, прекъсват пътя ми. Бетонният пасаж на гара Прослав прорязва пространството и заплашително ме кара да го подмина с бързи крачки. Осмислянето на това чувство за несигурност ме провокира да превърна тази част от гарата в едно цветно пространство и да го оживя. Гарите не винаги натъжават, цветовете по стената могат да ни накарат да мислим за приключенията, които ни носят пътуванията, а линиите и образите - да ни разкажат далечни истории.”
Ина Валентинова е родена през 1995 г. в гр. Русе. Изучавала е „Изящни изкуства” в Академия Минерва в Грьонинген, Холандия, „Графика и живопис” в Академия за изящни изкуства във Вроцлав, Полша, и в специалност „Текстил” в Национална художествена академия, София. Участвала е в групови изложби, някои от които в Австрия, Швейцария, Холандия, Полша, Китай и България. Първата ѝ самостоятелна изложба „Flying jellyfish and fragrant cakes” се осъществява през 2012 г. в галерия Архис, Варна. Работи и създава уъркшопи в сферата на текстилното изкуство, стрийт арт и изкуство в публична среда, живопис и графика. Основни теми в работата ѝ са идеите за анимизъм, връзката между хората и природата и духовността.

СВЕТЛИНИТЕ НА ГРАДА е инсталацията на Стела Василева / Stela Vasileva. Играта с цветовете и светлината, като основното изразно средство в проекта на Стела Василева, предоставя един възможен начин да се обърнат представите ни за форма, цвят и ритъм на отражения. Трансформирането на пасарелката в кв. Прослав, с помощта на LED осветление, има за цел да въздейства на интуитивно ниво върху личното усещане за заобикалящата ни среда.
Стела Василева (р.1983) живее и работи в София. Завършва специалност „Стенопис” в Националната художествена академия, София. Печели наградата „Гауденц Б. Руф” (2010), както и различни резиденции, сред които KulturKontakt, Виена, Австрия (2012), Krinzinger Projekte, Petomihalyfa, Унгария – Виена (2012), Cité Internationale des arts, Париж, Франция (2014). Стела Василева участва в множество групови изложби и проекти. Сред самостоятелните ѝ изяви са: „Signs of Sound”, Галерия +359, София и Културен център „Двореца” – Балчик (2018/2017); „Тунел”, подлеза на метростанция Вардар (2017); „Under Construction”, галерия Contemporary space, Варна (2015); „5 кутии”, The fridge, София (2015); „Труд и свободно време”, галерия Un Cabinet D’Amateur, София (2014) и др.

Албена Баева / Albena Baeva и нейните ФРАГМЕНТИ ОТ ТРОТОАР - две скулптури, които изследват визуалния, историческия и културния контекст на тротоарните настилки на кварталите „Прослав“ и „Тракия“ в Пловдив. Малък участък от тротоара във всеки от двата квартала е заснет и превърнат в скулптура посредством фотограметрия. Асфалтов фрагмент от тротоара в ж.р. „Тракия“ се озова в квартал „Прослав“ и обратно, участък от счупени плочки от „Прослав“ е поставен в квартал „Тракия“.
Албена Баева има две магистратури по „Реставрация“ (2008) и „Дигитални изкуства“ (2010) от Националната художествена академия в София, където специализира в технология на изкуството от 12-ти до 21-ви век. През 2011 г. печели международната награда за съвременно изкуство „Есл“ и специална покана от Vienna Insurance Group. Създава интерактивни инсталации за градски пространства, галерии, танц и театър като използва нови технологии и програмиране. Тя е един от основателите на платформа за интердисциплинарни пърформанси Runabout project, студио за интерактивен дизайн „Реактив“ и експериментална лаборатория Symbiomatter. Нейни работи са показвани в музеи за съвременно изкуство „Есл“ (Австрия, 2011), „ЕММА“ (Финландия, 2013), Музей за съвременно изкуство Войводина (Сърбия, 2015), в изложби и на фестивали за видео и пърформанс в Австрия, Америка, България, Германия, Дания, Италия, Кипър, Литва, Сърбия, Турция, Унгария, Украйна, Франция, Финландия и Швейцария.


„Усещане за град: приобщаващ, безопасен и устойчив Пловдив“ е проект на Български фонд за жените. Местни партньори са Фондация ‚Джендър Алтернативи“ и Сдружение „Консултантско бюро – Напредък 7“. Развитието на проекта и подробна информация за събитията, свързани с него, може да следите на - bgfundforwomen.org.


Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата