Седмица на съвременното изкуство 2019. Изкуство. Без граници. Пловдив. (1 – 30 септември)

Седмица на съвременното изкуство 2019

Изкуство. Без граници. Пловдив.

Кога: 1 – 30 септември 2019 г.

Къде: Баня Старинна, СКЛАД 

Откриване: 1 септември / 17.00 часа в СКЛАД, 19.00 – 21.00 часа в Баня Старинна.

Вход свободен, работно време от 12.30 до 18.30 часа, почивен ден: понеделник.

Куратори: Илина Коралова и Емил Миразчиев

Участници: Бил Виола, Надя Генова, Група 7+1 (Йоханнес Артинян, Панчо Куртев, Илко Николчев, Камен Цветков), Стоян Дечев, Севдалина Кочевска, Таус Махачева, Емил Миразчиев, Бенедикт Партенхаймер, Ния Пушкарова, Делфин Рейст, Уте Рихтер, Юлиан Розефелд, scenocosme, FAMED, Марико Хори, Венелин Шурелов.

Премиера в България: КУСАМА: БЕЗКРАЙНОСТ, 2018, режисьор: Хедър Ленц.

Кога: 3 септември, 19.00 часа, Кино Лъки синема

Изкуство. Без граници. Пловдив. е изложбата, с която Седмицата на съвременното изкуство празнува своя 25-ти юбилей. 

Изкуството не познава граници и е отворено за всички – това ще ни покажат световноизвестни художници, а сред тях и безспорни звезди от Европа, САЩ и Япония, събрани в Пловдив, за да предложат на публиката една въздействаща среща със съвременното изкуство.   

Артистите ще насочат вниманието ни към теми на днешния ден, които засягат цялото човечество, без изключения: изчерпването природните ресурси, все по-честите природни катаклизми, превърнали се в постоянна заплаха за света, крехкостта на човешкия живот, както и този на планетата.

Основните въпроси, които изложбата, чрез творбите на художниците задава, са: кои сме ние, накъде отиваме и не на последно място – можем ли да превъзмогнем личните си интереси, алчността и егоизма си и да запазим цивилизацията за бъдещите поколения?

Централна тема – и отправна точка – е, разбира се, самото изкуство и неговата несъмнена способност да ни докосва емоционално и интелектуално. В състояние ли е то също така да мобилизира отделни личности и цели общности, които да предприемат действия в този изключително важен, дори критичен за човечеството момент?

Изложбата ще предложи завладяващи сетивата и въображението творби, изпълнени в най-разнообразни художествени медии – фотография, видео, филм, инсталация, скулптура. Произведения, вече представяни на световни форуми, като биеналетата във Венеция, Ливърпул или Москва, ще бъдат показани наред със специално направените за Седмицата мащабни нови продукции. 

Градът и неговата художествена сцена се свързват в глобалната културна мрежа. А Седмицата “празнува” изкуството, което преминава през всякакви бариери и говори на един универсален език.  

Обръщането на човека от прагматизма и материализма към духовните ценности на цивилизацията е посланието на видеоинсталацията на Бил Виола “Мъченици. Земя, Въздух, Огън, Вода” – една модерна интерпретация на олтарното табло. Пътят към себепознанието и светлината минава през страданието и жертвата, през смирението пред силите на природните елементи. От друга страна, двойнственото човешко отношение към природата, между страхопочитанието и борбата с нея като предпоставка за прогреса, свързва творбите на Стоян Дечев и Бенедикт Партенхаймер. Авторите си задават въпроса: не е ли стигнало човечеството до една критична точка, в който прогресът заплашва да унищожи създателите си? Подобна е темата на филма на Венелин Шурелов “Черна абстракция”: oбсесията към добиването на суровини е основа на работата, но в погледа на артиста, следствието от тези обезпокоителни процеси стават видими като абстрактна представа за съвременния човек – незначителен, нетраен, непостоянен – като черен дим над хоризонта.

Изкуството документира, отразява и коментира културни, политически и идентификационни процеси, (религиозни) вярвания, митове и утопии. Артистът се явява един вид “въжеиграч”, който във филма на Таус Махачева балансира между собствените нагласи – творчески и човешки и нормите на обществото – социални и идеологически. Артистът влиза и в много други роли: загрижен, какво ще оставим след себе си, той става събирач на свидетелства за днешния ден (Марико Хори); или пък сам създава паралелни реалности (scenocosme), като част от различни симулационни сценарии за това, как би изглеждало дигитализираното ни бъдеще.

Фокусът на работата на Севдалина Кочевска са настоящето и неговите различни светове: не компютърно генерираните, а реалните, в които физически и ментални граници разделят групи и общности една от друга. От своя страна, Надя Генова се интересува от индивида и множеството, които са в постоянно взаимодействие.

Произведенията влизат в диалог с пространствата, в които са изложени: докато в бившата Чифте Баня, с нейната уникална атмосфера, творбите се насочват по-скоро към вътрешния свят на човека и приканват към вглъбяване и размисъл, то тютюневите складове – и в един по-широк контекст – Тютюневият град, провокират артистите към “екстровертни” работи, свързани с динамиката на обществените процеси, в контекста на миналата и сегашната функция на изложбеното пространство.

Инсталацията на Делфин Рейст “Непрекъснат растеж на консумацията” насочва критичен поглед към капитала и репродуцирането му, катo предпоставка за запазването на всяка цена на сегашния икономически модел, към което същият този капитал се стреми. “Репродукция” означава перманентност, която, в рамките на системата, напомня затворен кръг, от който няма изход (Венелин Шурелов). Промяната изисква активно действие. В този смисъл, Уте Рихтер се съмнява в положителното значение на понятието “надежда” или “надяване”, което за художничката е по-скоро вътрешна спирачка, оправдание за бездействие и примирение. А кои са механизмите, които изобщо диктуват на индивида определено поведение? Какво ни подтиква или възпира да предприемем дадена стъпка? Инсталацията на Група 7+1 създава условия за изследването на тези въпроси.

Сблъсъкът между мечтите за по-добро бъдеще на имигрантите и отрезвяващата реалност на развития индустриален свят е показан във филма на Юлиан Розефелд “Убежище”. В един свят, който буквално се върти около парите (Емил Миразчиев), “изкуството” на сделката, според FAMED, е колкото важно, толкова и измамно, тъй като никога не е съвсем ясно кой какво печели и губи.

Две творби, едната, показана в Банята, а другата в СКЛАД, затварят концептуалната рамка на изложбата. “Комуникация и съжителство” на Ния Пушкарова се състои от едно изречение, изписано на азбуката на слепите: Чрез изкуството, ти променяш себе си и света около теб, то е зримата нишка между реалното и сетивното. Документалният филм на Хедър Ленц Кусама: Безкрайност, посветен на японската художничка Яйои Кусама ни показва, че изкуството е в състояние да превърне травмата в креативна сила, а света – в едно по-красиво и може би – по-мирно място за живеене.


Проект на Сдружение „Изкуство днес“.       

Медиите за проекта: jazzfm.bg, 5.09.2019 г., Изложбата „Изкуство. Без граници. Пловдив.“ представя международно признати художници от Европа, САЩ и Япония, сред които Бил Виола и Яйой Кусама.


Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата