Анри Кулев / „Цахес“ (част от Форум „Е. Т. А. Хофман в България“ )

„Цахес“ – филм на Анри Кулев
Представя: Анри Кулев
Водещ: доц. д-р Борис Минков
25.10, 18.00 часа, ДК „Борис Христов“

Режисьор: Анри Кулев
Сценарист: Христо Ганев
Оператор: Свeтла Ганева
Продуцент: КУЛЕВ ФИЛМ, КАМЕРА
С подкрепата на: Националния филмов център
Участват: Стоян Алексиев, Касиел Ноа Ашер, Захари Бахаров, Виолета Марковска, Емил Котев, Явор Бахаров, Пламен Димитров, Ивайло Христов, Мая Новоселска, Христо Мутафчиев, Малин Кръстев, Любомир Петкашев, Мариан Бозуков
Музика: Стефан Димитров
Времетраене: 133 мин.
Година: 2010
Език: български (със субтитри на английски)

Романтична комедия по новелата на Е. Т. А. Хофман „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, написана преди 200 години, но разказваща за съвременността.

Постановката е част от програмата Форум „Е. Т. А. Хофман в България“ (23 – 25 октомври 2019 г.). Подробна програма на български (с. 1-32) и на немски (с.33-) ТУК.

Анри Кулев за „Цахес“:
„Всеки, който е чел Хофман, знае. Сценарият е писан по актуалната му и днес приказка „Малкият Цахес, наречен Цинобър“. Вечна метафора на видимото и невидимото. Духовно невзрачен човечец изведнъж е застигнат от главоломен успех, който не се връзва с битието и с акъла му. Малко неща от времето на Хофман до днес
са се променили. И хората, и отношенията помежду им са останали същите.“ (Интервю за: сп. Тема, бр. 23, 16.-23.08. 2011)

„Синдромът „Цахес“ присъства навсякъде в живота ни. Зависи от гледната точка… На едни хора нищо нормално не се случва в живота, а на други им върви. Как става тая работа – явно, че не е само заради образованието. Намесени са някакви покровители. Дали те ще са феи, магьосници, ген, дали ще е висша закрила – няма значение. Човечеството е прегърнало този синдром „Цахес”. Хофман го е разбрал и описал още в онази далечна епоха.“ (Интервю за: novinar.bg, 20.01.2012)

„Убеден съм, че трябва да се говори за Хофман. Музикант, композитор, капелмайстор, карикатурист, график, писател… Нашето време буквално копира неговите идеи. Хофман е запленен от мисълта за човека-автомат. Той вижда
двойствеността на хората, възможността да се превърнат в механични играчки. Колко съвременно!“ (Интервю за: 24 часа.bg, 19.01.2012)

Филмът е представян на международни фестивала – в Чикаго, Мюнхен и др.