Хилдесхайм | #Европа вкъщи на български

#EuropeAtHome | Хилдесхайм

фотографии: Ана-Лена Шотге

текст: Хелене Буковски

превод от английски: Гина Кафеджиян


От вътрешна страна на прозореца

Пролетта пристига с цялата си прелест, но ти си вкъщи. Животът се форматира спрямо твоите собствени четири стени. Рядко използваш гласа си. Само в главата ти той звучи непрекъснато. Какво виждаш, като погледнеш през прозореца? Фасади на сгради, парчета небе, разцъфтели дървета, птици? Ето изброявам – синигери, гълъби, врабчета, дроздове, свраки, косове и вероятно скорци. Вътре – правиш размествания. Мебелите могат да бъдат пренаредени, да, вярно е, но в определен момент всички комбинации се изчерпват. Колко са стъпките, които правиш, за да обиколиш целия апартамент? А в обикновен ден колко стъпки правеше обикновено преди в апартамента?

Сега единствената публика е образът ти в огледалото. Лежиш на пода. А в главата си си на всички онези места, с които асоциираш пролетта, на местата, на които хората се срещат не на метър и половина отстояние, на местата, които в крайна сметка правят живота. Тези места сега са тихи. Полепва прах. Никой с никого не се събира. Никой не придърпва стол. На бара няма никого. Никой не прави саундчек. Никой не излиза на сцената. Няма движение. Дали местата имат чувства? Дали жадуват? Твоето бленуване със сигурност е силно. Лежиш на килима и не можеш да спреш да мислиш за тях.

Като /ако/ излезеш от къщата, се движиш в кръгове. Началната ти точка, собственият ти апартамент, е също и дестинация. Радиусът стана доста обозрим. Но на тялото трябва да му бъде разрешено да пристигне някъде другаде, заявяваш ти гръмогласно. Липсват ти срещите, събиранията, ненатрапчивостта на прегръдката. Защото макар и да дойде пролетта, все още има граници и стени между хората. При условие, че сега има някого – поздрави от балкона. Ехо, как сте? Прилично, вие? Изглежда сякаш всеки е сам. Но това не е вярно. Сега страдаме от форма на клаустрофобия. Имате чувството, че главата ви ще се пръсне? Мога ли да ви подам мокра хавлиена кърпа?

За щастие има интернет. Тук няма затворени граници. Тук можем да доближим глави. Знаеш ли, дори тази пролет ще свърши един ден, ще прошепна в пикселираното ти ухо. Не газим жадни във водата. Все още имаме изкуство. Компресирано, така че да се побира в апартамента, но все пак налично. Защото за изкуството стените не са пречка, просто минаваме през тях. И създаваме връзки, мрежи, грижим се един за друг. Това работи и цифрово, и по телефона, и по имейл. Имайте предвид, не сме сами. Заедно можем да мечтаем как играем пред истинска публика. Помните ли усещането да танцуваш сред тълпата? Помните ли звука от пълната зала, когато ръкопляска? Ще дойде отново, обещание. Просто още малко търпение. А дотогава ще репетираме в домове си – чувате ли ме?



Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата