7 пловдивски истории в 7 късометражни филма
Проектът „Пловдивски истории от вчера и днес” цели създаването на 12 истории на значими личности от Пловдив и представяне пред гражданите и гостите на града разкази за живота и дейността им под формата на 5 текстови истории и 7 късометражни филми с прожекции на открити и закрити пространства в града
Всички истории ще бъдат представени на 29-ти и 30-ти септември в три прожекции с вход свободен:
29.09 | Народно читалище "Алеко Константинов | 20:00 ч.
30.09 | ОМГ "Акад. Кирил Попов" | 10:30 ч.
30.09 | На открито пред Народната библиотека "Иван Взов" | 20:00 ч.
7 истории в 7 късометражни филма с режисьор Николай Василев – един от най-утвърдените документалисти в България, ще бъдат представени пред публика на 29-ти и 30-ти септември.
Хората и историите:
Цвета Панчева
Въпреки възможността да се установи да живее в Швейцария, Цвета решава да се
върне в България с идеята да работи за реализиране на потенциала, който е убедена,
че притежава нейната родина. Със страст към живот и хъс за развитие тя се
посвещава на разнообразни творчески дейности. Копирайтинг, калиграфия, пеене и
туристически обиколки - във всички свои занимания Цвета влага своята душа и сърце,
уверена, че именно думите, в множеството им измерения и прояви, са способни да
вълнуват и да вдъхновяват до безкрай.
Мичо Димитров
Мичо Димитров е световноизвесетен цигулар, който е живял и работил в чужбина, но
оставил завинаги в сърцето си място за своя роден град - Пловдив. За него музиката е
духовна храна, способна да издигне всеки човек извън сферата на обичайното и
битовото.
В своята история той разказва за музикалната си кариера и предизвикателствата да си
международен изпълнител по време на социализма, за чувствата си към Пловдив,
възприет от него като световен град на приемственост и свобода, и за неочакваната
симбиоза между музиката и рисуването, която окрилява човека.
Минчо Панайотов
Един откровен разговор за изкуството, живота и тяхното неизбежно преплитане.
“Аз не знам на този свят човек, който да не се усмихва или да не е плакал… и то,
изкуството, е резултат на тези изживявания, които поне не са толкова свързани с
материалното. Те са заложени у нас, независимо дали сме гладни, жадни, нахранени,
облечени - човек изживява света, изживява времето”, споделя творецът.
Срещата с художника Минчо Панайотов носи необикновен заряд, защото ни напомня,
че всички ние имаме души, които чакат да бъдат наплънени с най-красивото.
Александър Секулов
Той е писател, журналист и драматург и човек, прекарал целия си живот сред книгите.
“Аз си почивам, като чета, работя, като чета и пиша. Всъщност аз нямам никакъв друг
живот извън словото. Това е моят свят.”
Александър Секулов ще ни разкрие ролята на Аз-автора, и за всички мигове, в които тя
се претопява. За да заживее живот истински ценното - написаното, което остава. С
него ни предстои и една вълнуваща обиколка във великия храм на изкуството -
театъра, из непознатите му за публиката пространства, нереални светове и динамични
процеси.
Цвятко Сиромашки
“Изкуството като процес и до ден днешен никой не може да го обясни… ”
Цвятко Сиромашки открива призванието си да бъде скулптор още като малко момче.
Създател е на редица скулптури по целия свят, вариращи между 1 и 36 тона, той
вярва, че уповаването на силата и волята в живота води до преодоляване на тежестта
му във всичките й различни форми.
Историята на Цвятко Сиромашки ще ни отведе при една от най-емблематичните
скулптури в град Пловдив, докатор разкрива мисленето на твореца и особеностите при
работа с материали като камък, бронз и дърво.
Яна Титова
Режисьор, сценарист, актриса, съпруга, майка - Яна Титова е толкова много неща, че е
трудно да поберем всичко за нея в един кратък филм.
В историята си за Есториум тя ни отвежда до блока, където е живяла като дете, до
мястото, където правила фенклуб на Хенсън и Спайс Гърлс, а надписите още стоят по
стъклата… и разбира се, до любимата й баба Вени, която ни посрещна с широка
усмивка и заразяваща енергия.
Иван Пехливанов
Той произхождаот стар копривщенски род. Неговият прадядо, поп Никола Белчов, е
извършвал просветителска дейност из България и всъщност е човекът, който е
заклевал копривщенските въстаници. Обесен е за това със скалъпен процес в
центъра на Пловдив, където има поставена пламетна плоча до Джумаята.
Иван е работил като учител по музика в Пловдив и съвсем доскоро е бил хоров
диригент в пловдивски самодейни клубове и читалища.
Посветил е целия си живот на любовта към музиката и съхраняването на
историческата памет и традициите.
Вижте всички истории тук
Проект на Фондация „Есториум”, част от програма НАСЛЕДСТВО 2023 на Пловдив - Европейска столица на културата.
Всички проекти и събития по програма Наследство за 2023 година може да намерите тук.
