#оставамЕСивКъщи с ЕСК и Фонда на Отдел „Култура, археология и културно наследство“ към Община Пловдив

Инициативата #оставамЕСивКъщи с Европейска столица на културата, в която пловдивските културни институти си подават ръка, продължава с още нови и интересни дейности, целта на които е да се даде възможност на хората, останали у дома, да съпреживеят отново част от стотиците събития и инициативи, случили се през специалната за града ни 2019-а, добавяйки и изключителни примери от историята на театрите, музeите и независимите културни оператори в Пловдив.

Идеята за приобщаването на пловдивските културни институти е на заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов. По примера на стотици музеи, галерии, театри по цял свят, екип от Фондация „Пловдив 2019“ предлага чрез достъп до онлайн платформи и канали културно съдържание, художествени колекции и заснети експонати.

Следете социалните профили на „Пловдив 2019“ и социалните профили на партньорите за ежедневна и актуална информация на публикациите. Линкове към социалните мрежи и платформи:

https://www.facebook.com/2019plovdiv/

https://twitter.com/Plovdiv2019

https://www.linkedin.com/company/municipal-foundation-plovdiv-2019/

https://www.instagram.com/Plovdiv2019/

https://plovdiv2019.eu/bg

Всеки културен оператор, който има готовност да се включи в инициативата, е добре дошъл и може да предостави линкове, които ще бъдат включени в публикациите в следващите дни.
Ние сме #ЗАЕДНО в борбата за ограничаването на разпространението на коронавирус и благодарим на всички за отговорното поведение и грижа към собствената личност и обществото. Екипите остават на разположение по телефон, имейл или през социалните ни мрежи.

От днес отдел „Култура, археология и културно наследство“ на Община Пловдив започва представянето на легендарни пловдивски творци с техни картини от фонда на общината.

„Идеята е да предизвикаме интереса на публиката чрез по-различен поглед върху творческата биография и да разкажем интересни моменти от живота на обичани съвременни и класически художници“, споделят експертите от отдела.


„Моят въздушен художник“

Първият автор, с който започва тази инициатива, е доайенът на съвременната пловдивска живописна школа – Иван Поповски-Джовани.

95-годишният художник е сред най-популярните творци в Пловдив, който повече от шест десетилетия твори и участва активно в художествения живот на града. Освен това, той е и дългогодишен преподавател и учител на цяла плеяда пловдивски творци, които днес са известни художници, архитекти и изкуствоведи като Васил Стоев, Станимир Видев, Тодор Шекерджиев, Георги Лазаров, Силвия Ватахова, Крисимир Линков и много други.

Иван Поповски е роден през 1925 година в град Кнежа. Завършил е специалност живопис в Художествената академия в София в класа на професорите Илия Петров и Панайот Панайотов. Преди това е бил е ученик и на италианския художник Бруно Кордати, и на Иван Христов, които са негови преподаватели в Италианската кралска гимназия „Виторио Алфиери“ в Пловдив. Преподавал е рисуване в Художествена гимназия „Цанко
Лавренов“, както и в училище „Лиляна Димитрова“, Дома на пионерите, и в Пловдивски университет. Дълги години художникът е давал частни уроци и е подготвил десетки младежи за кандидатстване във висши учебни заведения по изкуствата. Иван Поповски е член е на СБХ от 1960 година, носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I-ва и II-ра степен, награда „Пловдив“ през 2001 година и е лауреат на редица други национални награди. Владее няколко езика – италиански, френски и немски.

Интересна подробност от биографията на Иван Поповски е, че преди да се отдаде на рисуването, още като младеж, той се запалва по акробатиката и гимнастиката. Като студент е играл известно време под шапитото на цирк Балкански. Негов учител е бил Димитър Пиронков, който е съзрял големия му акробатичен талант и го е подготвял за световна спортна слава. „Като малък ме заведоха на цирк и бях силно впечатлен от салтата, пируетите и акробатичните номера, които изпълняваха цирковите артисти. Това силно
провокира интереса ми и се отдадох на акробатиката. Моят професор в академията Илия Петров дори ме представяше като „моят въздушен художник“. Като студент играх в цирка, но войната попречи да обиколя Европа като гимнастик. Все още понякога сънувам, че правя салта и пируети“ – споделя Джовани.
Но силната любов на Поповски към живописта взема превес и в последствие той изцяло се отдава на рисуването. Джовани с еднакъв плам рисува и композиции, и пейзажи, и портрети, и натюрморти, но негова слабост си остава изобразяването на морето. „Кръвта ми е просмукана от рисуването и трябва да рисувам. Слабостта ми е да рисувам морето. То ме вдъхновява. Обичам да рисувам различните му състояния, настроения, хармонии и тоналности – залезите, вълните, лодките, прибоя…“ разказва художникът.

Представяме ви две интериорни композиции, които са характерни със запомнящия се почерк на изобразяване и специфичното отношение към колорита, които правят творчеството на Иван Поповски-Джовани разпознаваемо, обичано и ценено.


Автор: Станимир Видев

“… охрата се разпада на звуци и се превръща в мотив от далечен припев на фадо…“

Станимир Видев е роден на 27-ми март 1957 година в село Баня. Първите стъпки в рисуването прави в живописния кръжок на друг голям пловдивски творец – Иван Поповски-Джовани, след което завършва Художествена гимназия в Казанлък и Националната художествена академия „Николай Павлович“ със специалност живопис в класа на професор Добри Добрев. Той е член на Съюза на българските художници и е носител на множество национални и международни награди като Награда Пловдив (1997 г. и 2007 г.), Национална награда „Васил Левски“ (1987 г.), награда „Ромфея“ (1997 г.), двукратен носител на наградата за живопис на Дружеството на пловдивските художници (1986 г. и 1997 г.), наградата за живопис на Биеналито на миниатюрата в Русе (2009 г.), наградата за живопис на Биеналето на малките форми в Плевен (2010 г.) и много други. Живее и работи в Пловдив.

„Рисувам Пловдив, градът, в който живея и се опитвам да уловя неговия уникален дух. Гледам картините си и все едно, че гледам през прозореца си Стария град. Той ми влияе с неговата архитектоника и живописни петна и, макар че изхождам от конкретен сюжет и конкретен архитектурен обект, стремежът ми е да уловя онази неподражаема духовна енергия, която се е наслоила през вековете. Обичам да рисувам и наглед тривиални неща като ателието си, стола, на когото седя, работната маса, в която всеки ден се взирам… Това на пръв поглед са прозаични неща, от които обаче могат да се получат много драматични картини. Няма разказ или скрит смисъл, а просто рисувам моето моментно състояние и се опитвам да претворя емоциите си в цвят, багри и колорит. Изразявам собствените си емоции по моя си начин, а дали съм разбран, само един Господ
знае“ споделя маестрото.


Автор: Станимир Видев

Не е случайност, че Станимир Видев е роден на Международния ден на театъра – това определя и духа му на артист с неподражаем експресивен живописен стил. Неговите пейзажи и фигурални композиции майсторски съчетават абстрактен експресионизъм и предметно изобразяване пречупено през емоционалния поглед на твореца. Колоритните градски пейзажи са станали негова запазена марка.
Художникът не спира да рисува любимия си град. Изключително популярни са и неговите фигурални композиции, в които централно място заемат изящните женски образи, изпълнени с много страст, емоция и лирична замечтаност. „Станимир Видев развихря и освобождава огромния си талант чрез майсторско комбиниране на студено и топло, охра и аквамарин, за да пресъздаде деликатни човешки силуети. Така както шията на лебеда се превръща в бяла въпросителна на красотата, в картините на Станимир се мяркат жени с лебедова осанка, танцуващи фасади на къщи, тъмнее люляков здрач, от който струи тъга по невъзможността да останем завинаги млади, охрата се разпада на звуци и се превръща в мотив от далечен припев на фадо…“. Така поетично обрисува творчеството на Станимир Видев друг голям пловдивски творец – писателят Недялко Славов. Интересни лични моменти за живота и творчеството си Станимир Видев споделя във филма „Изчезващите“, фрагмент от когото можете да видите тук: https://bit.ly/2RaZsJd.


Автор: Недко Итинов

Недко Итинов е роден през 1956 година в град Пловдив. Завършил е Художествената гимназия в Казанлък и специалност живопис под ръководството на проф. Терзиев във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. От 1986 г. е член на Съюза на българските художници. Живее и работи в Пловдив. Има реализирани над 30 самостоятелни и много общи изложби в България (София, Пловдив, Варна, Бургас) и в чужбина (Виена, Истанбул, Париж , Люксембург и Тел Авив). Негови картини се намират в частни колекции в България, Германия, Англия, Испания, Франция, Швейцария, Люксембург, Сърбия, Нова Зеландия.


Недко Итинов е сред доайените на пловдивската художествена школа. Твори в сферата на абстрактно-декоративната живопис и създава свой разпознаваем стил, характеризиращ се със специфичен растер и триизмерни декоративни фигури. Характерният му пластически почерк подсилва въздействието на цветовете, оранжево-червено, охра, землисто кафяво, сиво и приглушено зелено са цветовете, доминиращи в картините му. Между тях надничат загатнати фасади на къщи, в далечината се мяркат куполите на италиански църкви, меките извивки на пловдивските тепета. На преден план изскачат сапфирено сини дървета, ярките петна на стилизираните сгради и дървета се открояват на фона на жълто или розово небе. Италианските сюжети са любими на художника, те му пасват на въображението и натюрела и го връщат в Италия, която е за него неизчерпаем източник на вдъхновение, както и тепетата на родния Пловдив. Но говорейки за сюжет, трябва да направим уговорката, че в живописта на Недко Итинов няма разказ и сюжетността е по-скоро усещане и настроение.


„Платната са съграждащи звена“

Чавдар Пашев

Един от най-нестандартните пловдивски художници, който ни напусна на 91-годишна възраст, но остави забележително творчество, е Чавдар Пашев. Художникът е роден на 18.06.1928 година. в с. Конуш, Пловдивско. Завършва ХА-София специалност живопис при проф. Панайот Панайотов през 1953 година. Творчеството на Чавдар Пашев е цяла вселена, дълбока и многопластова, изпълнена с огромна мъдрост и прозрение, обърнато към дълбини, които за по-голяма част от хората днес изглеждат като утопични химери.
Част от размишленията на Чавдар Пашев за „вечното и безконечното“ можете да видите тук.


„Самотник за някои, проклет и твърд характер за други, особняк и мъдрец за трети, в действителност твърде малко са хората допуснати от художника по-близо и още по-малко тези, изпитали удоволствието да посетят ателието му и да надзърнат за миг през открехнатата врата на сърцето. Рядко и трудно показва картините си и то само при наченки на сродна индивидуалност, провокиран на едно интуитивно ниво, развълнуван от някаква човешка трагедия или споделена мъка. Епизодично и без желание продава творбите си, независимо колко голямо и изкушаващо е предложението. Отказва да се съобразява с общоприетото схващане за предназначението на произведенията от пластическата култура. За Чавдар Пашев картините, извикани на живот от ръцете му, са не само свидни рожби, те са част от неговото съществуване, от миналото, мирогледа, настоящето и бъдещето му. Той е като една стара, мъдра катедрала, която си е самодостатъчна. Платната са съграждащи звена, а знанието, опитът, откровението, любовта, талантът са онази гальовна обич, обединяваща и извисяваща ги в една величествена, монументална сграда. Катедрала свързваща земния, преходен свят с вечния и безконечен“. Димитър Инджов, близък приятел и познавач на творчеството му.


Автор: Атанас Хранов

„Ореолът е огледало, в което не можеш да видиш себе си“

Атанас Хранов е роден 1961 г. в Пловдив. Завършва Средното училище по изкуства в Котел и през 1987 г. Национална художествена академия специалност дърворезба при професор Антон Дончев. Работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Характерни за автора материали са дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция. Автор е на над 40 самостоятелни изложби, участва в множество общи инициативи и кураторски проекти. Осъществява съвместни проекти с поетите Веселин Сариев и Александър Секулов. Носител е на Награда „Пловдив“ за изобразително изкуство и наградата на галерия „Дяков“. Живее и работи в Пловдив.
В колекцията на Община Пловдив, авторът участва с картини от цикъла “Ореоли“. „Ореолите са буквите от историята на невидимото, които Господ ни учи да сричаме с уморени очи. Ореолът е трептящ въздух над главите, щом Божият пръст се спре върху нас. Ореолът е светла рамка, в която мракът спи като младенец. Ореолът е огледало, в което не можеш да видиш себе си, но си свободен да опитваш цял живот“, споделя Атанас Хранов.

С елегантния си и загадъчен стил, изкуството на Атанас Хранов се радва на множество почитатели. Виртуозен майстор на четката и магьосник на цвета, той създава красиви и вълнуващи главоблъсканици, в които можеш всеки ден да откриваш нещо ново, в зависимост от настроението и емоционалното си разположение. Той не спира да разказва вълшебни приказки и да ни провокира с цветове, форми, флори и фауни от въображаеми светове. За да разбереш неговите картини, трябва да загърбиш западната рационалност, да се пошляеш под ръка с времето и да се наслаждаваш на живота, който предлага лъкатушещи, но винаги вълнуващи по един или друг начин пътеки.


„Облаци и хора“

Кольо Карамфилов

Николай Илиев Карамфилов, по-известен като Кольо Карамфилов, е един от най-нестандартните творци, изразяващ се чрез всички съвременни жанрове на визуалните изкуства – графика, скулптура, живопис, пърформанс, инсталации, декори за театрални постановки и фестивални концерти, създал първия си и единствен филм „Казабланка“, душата на компанията, заразяващ с уникална харизма, неподправено настроение и дрезгав глас всички приятели.
Кольо Карамфилов е роден на 7 декември 1963г. в гр. Пловдив. През 1982 г. завършва сценография в Средното художествено училище и още съвсем млад е приет за член на СБХ, защото печели няколко награди. През 1989 създава авангардната група „Ръб“ и е един от идеолозите на артистичната организация, наред с изкуствоведа Димитър Грозданов и художниците Моника Роменска, Албена Михайлова, Надя Генова, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Румен Жеков. През 1995 г. Заедно с друг член на група „Ръб“ – Димитър Митовски създава група „Диско 95“ , а през 2010 г. започва проекта „Мерси“ със Стефан Божков. През 2008 г. създава галерия U.P.A.R.K. в Пловдив. Режисьор и сценарист е на филма „Казабланка“, с който взима наградата на Jameson за късометражно кино на София Филм Фест 2014 г. От 1983 г. до смъртта си през 2014 г. прави над 30 самостоятелни изложби и участва в множество групови изяви в България и чужбина. Негови работи са притежание на множество частни колекции в България и чужбина. По-важни изложби в чужбина са в Български Културен Център – Москва,1998; Ниигата – Япония, 1998; Ашау – Германия 2001, 2009; БКЦ Токио (Япония), 2003; „Дом Витгенщайн“ – Австрия, 2010; галерия „Сердика“, Варшава, 2010; БКЦ в Париж, 2010. По-важни награди: 2004 г. награда за изкуство „Пловдив“; 1997 г. получава стипендия „Сите дез Артс“, Париж.
Кольо Карамфилов напусна този свят само месец, след като навърши 50 години, на 12 януари 2014 г. в Пловдив. Незабравими ще останат вечерите, в които той стоеше зад бара с питие в ръка и изпълняваше парчета на Сачмо на своя измислен език. Ярката индивидуалност на Кольо Карамфилов ще остане завинаги в спомените ни с неповторимия му талант на художник, със завладяващата му харизма, и бохемски дух.


Кольо беше еклектичен творец, но всичко, което той правеше носеше един единствен печат, който се нарича откровение. Защото той имаше толкова много и раздаваше без да се замисля, като разпръсна частица от себе си във всеки, който го познава. Той можеше да направи изкуство буквално от всичко. От ученически чин, върху който ще издяла лицето на своя приятел от детинство, или ще изрисува ангели върху фурнир за мебели. Той можеше да „запали“ асфалта, за да изкара от него изображение, да скицира седящото на бара момиче, да изпее някое от любимите си джаз парчета с разбираемия само от него „английски“, да създаде декори за театрални постановки, да илюстрира сонетите на Шекспир, или да пътува виртуално до мечтаната Казабланка…
Последната му изложба, с която отбеляза 50-тия си рожден ден, той бе озаглавил някак съдбовно – „Облаци и хора“.  „Цикълът „Облаци и хора“ е посветен на голямата стара школа на пловдивските художници, която аз имах удоволствието да познавам, но за съжаление те вече са на небето… Вече са на облаците! Но нека продължава да живее оптимизмът в нас!“ Това беше посланието на Кольо Карамфилов, което той искаше да остави.  Ето какво каза един от неговите най-близки приятели, който също вече не е между нас, режисьорът Пламен Панев, когато научи новината за кончината на Кольо „Никога не съм вярвал, че животът може така внезапно да напусне тялото на най-живия и най-духовния човек сред нас. Кольо осмисляше всяко компания и всяко творчество. Той започваше всяка идея на 100 градуса и изгоря като бенгалски огън. Целият му живот беше такъв – бурен и той го живя страшно бързо и страшно талантливо. Той се нуждаеше от много любов и творчество. Той имаше само приятели и нямаше човек, който да го мрази. Но си отиде и с любов, и без любов, и с признание, и без признание. Кольо беше една изключително противоречива личност, която си отиде като ангел“.



Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата