„Адата. Изоставена, дива и разразстваща се градска гора“ – интервю с артиста Алекс Хед

Разговор вдъхновен от пловдивския остров Адата и проучването, което артистът Алекс Хед е предприел миналото лято там

Алекс Хед е роден през 1983 в Лондон, а понастоящем работи във Великобритания и Гермaния. Като артист се интересува от създаването на не-йерархични мрежи межу артисти, изследователи и граждани. Работата му цели да осъществи срещата между артисти и хора, които не се занимават с изкуство, в рамките на едно общество или малки микро общности. Творчеството му предимно е свързано с участие на хора, дискусия, както и с трансформиране на изводи от дадено проучване в публичното събитие или радио запис.

Миналата година Алекс Хед беше в Пловдив, за да изследва остров Адата, и да подготви свой артистичен проект. В интервюто той споделя част от преживяванията си в този процес.

 

ПЛОВДИВ 2019 (П 2019): Алекс, миналото лято (2015г.) ти си прекарал 5 седмици, по време на които – както сам описваш – си проучвал, населявал и документирал запустелия пловдивски остров Адата. Ще ни разкажеш ли как се озова в тази ситуация и дали планираш продължение на дейността си?

АЛЕКС ХЕД (А.Х.): Идването ми в България беше осъществено като част от проучването, което правех в рамките на обучението ми в магистърската програма „Пространствени стратегии“ на университета Weißensee Kunsthochschule в Берлин, и се случи по покана на екипа на фондация „Пловидив 2019“ – в етапа на подготвката на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019.
Съответно, като директор на проекта Wasteland Twinning Network (WTN), получих официална покана и организацията ни беше включена като партньорска в програмата, с която Пловдив кандидатства за титлата. Wasteland Twinning Network използва концепцията за побратими градове и я прилага спрямо запустели градски пространства, с идеята да бъде създадена мрежа помежду им, позволяваща паралелни изследователски практики и дейности в различни пространства.
В дадения момент намеренията ми не противоречат на идеята да продължа вече започната работа, развивайки я през следващите година и половина.

П 2019: Имаше ли предварително изработен план за действие преди за първи път да се озовеш на остров Адата?

А.Х.: Докато се подготвях за престоя си в Пловдив, възнамерявах да се заселя на острова и да се възползвам от този метод, за да заобиколя чистото интелектуално проучване на гледни точки и идеи. След пристигането ми обаче стана ясно, че ще трябва да предприема нещо като пърформативно проучване, или – процес на постоянна адаптация за ума и тялото. В началото ме придружаваше и моят асистент и фотограф Уилям Хед. В продължение на приблизително една седмица двамата с него живяхме на територията на запустелия (по официален статут) остров.

П 2019: Би ли определил себе като артист посветен в работата си основно на социални проблеми? Или как всъщност предпочиташ да бъдеш разпознаван?

А.Х.: Работя с различни източници на знание, с изследователи, също с артисти и не-артисти – така че може да се каже, че виждам работата си като последовател на цял куп политически ангажирани артисти от Великобритания (и от къде ли още не), от началото на 70-те до днес. Хора като Стивън Уилатс. т. нар. социално ангажирани практики също доста са се развили от тогава до днес. Бих казал, че работата ми е израз на идеите и изводите до които стигам, наблюдавайки тези, с които работя. В последните няколко година съм фокусиран върху темите труд, пари, политически средства . Обичам хазарта (като изкуство).

П 2019: В радиозаписа, посветен на изследването ти за Адата споделяш, че при престоя си в Пловдив отношението ти към острова е било дуално конструирано – съчетаващо преживяванията, които близкия контакт с природата предоставя, с опита на градския човек, който с удоволствие би наблюдавал нощните светлини на града, приседнал на острова с коктейл в ръка. Приложима ли е комбинацията на две такива позиции спрямо острова в перспектива на развитието му в бъдеще?

А.Х.: По време на престоя си в Пловдив попаднах на безброй различни твърдения и контрааргументи обясняващи кои са именно причините довели до ситуацията, в която Адата се намира понастоящем, и по точно: изоставена, дива и разразстваща се градска гора.
Според това което знам, островът и преди не е бил изцяло облагороден, нито е имал официален статут на градски парк. По времето на социализма е бил обграден с бетонна стена с намерението да бъде пригоден за публично пространство. Също зная, че в най-скорошната си историята (от последните 50 години) островът е бил посещаван като речен плаж – но тук мненията бяха противоречиви относно това до колко къпането там е било разрешено или не и колко често изобщо това се е случвало. Понастоящем, вниманието около съдбата на острова отново е раздвижено. В историческа перспектива, виждам това пространство като спящ гигнат, чийто опит кореспондира с многопластовата културна история на Пловдив. В извествен смисъл, имам привилегированата позиция на страничен наблюдател, но за мен Адата е чудесно и гостоприемно място.
Това, което опитах да илюстрирам, е цялостната историческа многопластовост на града. Докато бях в Пловдив бях до прозаичност ангажиран с острова – дори в моментите, когато не бях там… Проблемът за мен тук е по-всеобхватен и засяга целия град: ще може ли Пловдив да надскочи краткосрочно провокираното от посоката на културния туризъм внимание и да изведе този процес към нещо устойчиво и дълготрайно.

П 2019: Кой е най-яркият ти спомен от Адата?

А.Х.: О, толкова са много! Срещата с костенурката или как виждам змиите или някои от многобройните други открития. Също, просто да бъда там сам (толкова колкото може да бъде някой с GPS на телефона в джоба си). Аз бях аутсайдер, защото не говоря славянски езици, и в тази връзка – най-напрягащо за мен беше незнанието за това, което предстои – кого ще срещна на Адата, кой ще ме види там и какво би трябало да се направи, ако от това възникне конфронтация.

П 2019: Усеща ли се присъствието на острова като част от града, според теб?

А.Х.: В дневника си съм написал „Адата е като счупен зъб на града, захвърлен в р. Марица, който все още предизвиква болки и възпаления… “ Все още смятам, че е така. Необходима е може би преоценка на възприятията за острова – спрямо новия контекст на развитие на града и дори спрямо цялостната история на страната. Смятам, че голяма част от хората, мислейки за Адата, не възприемат острова като затворено пространство, но на практика – той е пространство, достъпът до което е официално рестриктиран.

П 2019: След като посети острова и като резултат на преживяванията ти, свързани с него, промени ли се по някакъв начин твоята собствена идея за това какво може да се случи там – конретно в контекста на ЕСК. Има ли културата потенциала да помогне или да задейства промени там?
А. Х.: Не съм сигурен дали формулираната в Апликационната книга на Пловдив 2019 идея – за преобразяване на Адата във временна еко-резиденция за артисти – е била променяна след моето посещение. Чудя се дали Емил (Миразчиев), за когото знам, че е сред хората формулирали тази концепция за Адата, сега гледа на нея по същия начин. Любопитно би било да се разбере как островът би се променил от нашето/на ЕСК внимание към него и да остане „динамичен“
В този ред на мисли, обаче, аз съм склонен да разсъждавам по темата дали на острова вече са започнали процеси на трансформация, дали те са само вътре в нас самите, и/или (евентуално) са обект на интерес от по-широка, международна публика. Въодушевлението и въображаемите промени, които са в ход покрай Адата, но и не само там, а в целия Пловдив са нож с две остриета.
В Берлин, например, ние живеем в условията на ежедневно влошаване на политическото застъпничество и дебата за изкуства, както и главоломно нарастващи наеми например или приватизирането на открити пространства, чието последващо трансформиране е обвързано с дадена политическа рамка, била тя лява, дясна или център.
Ето затова смятам че, каквито и „трансформации“ да ни вдъхновяват и стимулират, един задълбочен и експертен дебат би бил от изключителна полза.

П 2019: Над какво работиш в момента?

А.Х.: В момента работя по книга със заглавие “И ето идва проблемът“ (Here Comes Trouble). Става въпрос за изкуството, магията и лудостта като форми на отклонение. А отклонението може да съществува единствено провокирано от своята противоположност – социалната норма. Тези зони на преход са ключови за мен и работата ми. Книгата ще бъде публикувана по-късно през тази година от ZK/U (Centre for Art and Urbanistics) в Берлин. Допълнително имам подготвени няколко радио творби, които ще вървят по няколко канала.

 

Книгата Here Comes Trouble, за която Алекс споменава в това интервю вече е издадена и се разпространява в Берлин. Добрата новина, потвърдена съвсем скоро, е предстоящото й издаване и у нас от Жанет 45.

На 27 август 2016 проектът Off the Record на Алекс Хед ще бъде представен в програмата на Project Space Festival в Берлин. В рамките на проекта, на публиката е предоставена възможността да се включи в геоложко разкопаване на място в Шарлотенбург.

 

 

Илюстрация: Dredging device made from material found on site, Alex Head, 2012

Може да видите илюстрациите част от дневника на Алекс Хед, създаден във връзка с престоя му на остров Адата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *