Стаж в Пловдив – Европейска столица на културата 2019

Роми (22 г.) и Теса (18 г.) са стажанти в „Пловдив 2019“ по линия на Европейската доброволческа служба. Те са от Холандия. В България са от 4 месеца. Хората често ги питат какво правят тук, във фондацията, и изобщо в България. Честно казано, и аз бях доста любопитна. Ето защо предложих да направя едно кратко интервю с тях, а те много се вълнуват да ви разкажат за решението си да дойдат в България и за досегашния им престой.

Автор: Христина Михайлова – доброволка за Пловдив 2019

Добре дошли, момичета! Нека да започнем с въпроса, който вероятно най-често са ви задавали до сега: Какво ви доведе в България?

Роми: Миналата година завърших университет и не бях сигурна какво точно да правя. Да започна магистър? И ако да, по какво? След като работих няколко месеца в моята община, една холандска организация (Eastpackers) се обърна към мен и ми предложи да разгледам проектите в тяхната интернет страница. Да си призная честно, всички проекти ми се сториха много интересни, но Пловдив 2019 веднага привлече вниманието ми, защото съм следвала европейски изследвания. След срещата с Eastpackers, които ми обясниха всичко за проекта на Европейска доброволческа служба, много се развълнувах, че имам възможноста да прекарам една година в чужбина. Само оставаше да кандидатствам при българската приемащата организация Асоциация НЕОТОН. След процедурата по кандидатстване, бързо започна моята подготовка, тъй като трябваше да тръгна два месеца след това.

Теса: Аз тъкмо бях завършила моето средно образование и все още не знаех какво да следвам, така че реших да се занимавам с нещо друго за една година. Много исках да отида в чужбина и заради това бях започнала да търся всякакви възможности, както например езикови курсове или работа в чужбина, когато един приятел ми разказа за EVS. Тъй като Европейската доброволческа служба покрива всички разходи, за мен звучеше като най-добрата възможност да отидя в чужбина и така реших да разгледам проектите. След известно време получих е-мейл от Eastpackers с информация за Пловдив 2019 и този проект веднага ме развълнува, така че кандидатствах точно както Роми и ето – сега съм тук!

Значи вие избрахте специално този EVS проект в България. Защо избрахте точно България, а не някоя друга държава?

Теса: Много се интересувам от култура и заради това за мен е просто перфектно да бъда част от европейска столица на културата, тоест избрах проекта, а не държавата. Никога преди не бях посещавала България, така че това беше и подходяща възможност да изуча държавата и тази за мен непозната част от Европа. Също така Пловдив е идеалното място за мен, защото обичам градския живот.

Роми: Тъй като съм следвала европейски изследвания, първата ми мисъл беше, че този проект ще изглежда много добре в моята автобиография. А след като прочетох за града и подробностите на проекта, започнах да мисля, че би било прекрасно да живея там за една година! Освен това учих в един семестър по време на следването за Централна и Източна Европа и това ме накара да отида точно в този район. Тогава научих и малко руски, така че си мислех, че ще мога да разбирам поне малко български, но когато пристигнах и някой ме попита нещо на български, то за мен звучеше направо като китайски...

Винаги е хубаво, когато хора от други държави искат да работят в родния ни град и да помагат в проекти като този за Европейска столица на културата. Според вас, защо и други младежи трябва да се ангажират в проектите на EVS?

Роми: Аз мисля, че е много важно културни разлики да се преживяват в една по-млада възраст, за да могат да се развият интеркултурални комуникационни умения. В днешния свят става все по-важно умението да се вслусваш в различни култури. Това е просто една важна част от личното развитие: Да живееш в чужда страна, с различна култура и друг език, да си финансово независим. Всичко това може да помогне и по-нататък в жизнения  път. Освен това е ценна част от автобиографията. Може да е полезно и за кариерното развитие, особено когато става въпрос за интернационална кариера.

Теса: Освен всичко това, този проект е идеален за по-дълъг престой, защото всички разходи са покрити. Става въпрос за програма на Еразмус + която се подкрепя от европейската комисия, която покрива всички разходи: самолетни билети, храна, обществен транспорт, настаняване, застраховки и дори джобни пари. Всичко това прави възможно пътуването и доброволческата работа в чужбина. НЕОТОН помага също с настаняването, застраховките и обществени служебни карти, което наистина е голяма помощ за чужденец, който не е добре запознат с държавата.

Като стажанти какъв съвет бихте дали на хората, които искат да участват в проект на EVS?

Теса: Да се възползват изцяло, не просто да работят доброволно, а да се опитат да видят колкото се може повече от града и страната. Все пак е перфектната възможност да изживееш друга страна и култура! Ние имаме късмета приятелите ни да ни показват различни места и градове извън Пловдив, но дори и да не беше така, пак щяхме да пътуваме сами и да видим много хубави неща. Друго нещо, което се опитвам да правя, е да казвам по-често да вместо не. Ето как тази година примерно успях да видя Сурва в Перник.

Роми: Бъдете активни! Може в началото вашите колеги да нямат много работа за вас, заради езиковата бариера или поради други причини. Мисля, че е важно да поемете инициативата и да покажете, че сте полезни и ценни. По този начин на тях ще им бъде по-лесно да ви дават задачи. Но не прекалявайте! Поставете граници и си осигурете достатачно време за изучаване на новата държава и култура, в която живеете.

Сега нека да говорим малко повече за престоя ви тук в Пловдив. Кое е любимото ви място в Пловдив?

Роми: Мисля, че любимото ми място в Пловдив е Капана, или както някои го наричат ,,the trap‘‘. Любимият ми ресторант тук е „Паваж“, който има най-вкусните картофи с копър и чесън. Това, съчетано с техните невероятни свинки котлети и едно шише червено вино, превръща ястието в кралско. Също така много обичам уличното изкуство, което може да се намери навсякъде из Капана! Човек може да се разхожда там с часове и на всеки ъгъл ще намери нещо прекрасно.

Теса: Макар че обичам Капана, любимото ми място е Небе Тепе. Това е първото място, което показвам на приятелите ми от чужбина, когато ми идват на гости и ги водя из града. За да стигнеш до там, трябва да прекосиш красивият стар град и когато стигнеш до тепето, виждаш прекрасен изглед към целият град. Още по-хубаво е да гледаш как небето над града си променя цветовете по време на залеза.

Какво е най-шокиращото/най-интересното нещо, което научихте за България, българската култура и българите?

Роми: Ами едно от първите неща, които ни направиха впечатление, беше клатенето на глава за да и не, което при нас е точно обратно. Бяхме в рейса и кондукторката не спираше да си клати главата все едно казваше не и ние бяхме много объркани, защото мислехме, че има проблем с билетите, а то всъшност означаваше, че всичко е наред. На мен специално нищо не ми се стори шокиращо, но бях учудена колко топли и гостоприемни са хората тук. Каниха ни на различни места, проявиха интерес да ни покажат града; просто не очаквах, че всички ще бъдат толкова мили и заинтересовани.

Теса: За мен нищо не беше изключително шокиращо, макар че изпочупените тротоари и пътищата с дупки първоначално малко ме изплашиха, но сега вече знам, че просто трябва да гледам къде стъпвам. Относно българската култура – забелязах много интересни неща. С една от първите традиции се сблъснах съвсем в началото и то зад сцената на откриването на Пловдив 2019. Още преди да отворя вратата, чух оглушителния звук на хиляди камбани. След това открих много мъже, облечени в нещо, което изглеждаше и най-вече миришише на вълна от овце. Ккаво преживявяне! По-късно някой ми обясни, че това са просто кукери.

Чух, че сте преживели някои български празници и традиции. Коя е вашата любима българска или пловдивска традиция?

Теса: На мен най-много ми хареса Баба Марта. Позитивната енергия, която чувствах из целия офис, беше невероятна. Всички бяха толкова развеселени и развълнувани. Макар че не познавах тази традиция, получих много мартеници и добри пожелания. Чуствайки толкова много любов около мен, успях да започна пролетния сезон по най-хубавия начин и се надявам да мога да покажа традицията на моите холандски приятели следващата година.

Роми: Фестивала на кукерите много ми хареса! Отидохме на парада на кукерите в Перник и беше толкова забавно да видим изпълненията и невероятните, леко странни костюми. Пръстите ми бяха ледени заради студа, но все пак си изкарах много добре. Тогава научих и първото българско изречение: Сурва, сурва нова година, до година, до амина. Какво означава? Все още не знам, но може би до края на годината ще разбера.

Вие сте вече тук от 4 месеца. Досега имали ли сте някакви трудности с проекта и престоя ви в България?

Теса: За мен най-голямата трудност е да бъда далеч от семейството и приятелите ми, които живеят в Холандия. Наистина е трудно, но, за късмет, тук също намерих страхотни приятели, които дори станаха част от нашата общност в Пловдив! Освен това, езиковата бариера понякога може да бъде препъни камък, но с жестове и помощ от Google преводач винаги се справяме.

Роми: За мен най-голямата трудност е езика. Много искам да науча български и при натоварения график понякога е трудно да се отдели време и да се намери достатачно мотивация за това. Знам, че имаме много чудесни хора около нас, които могат да ни научат на малко от време на време, но все пак мисля, че за да се учи сериозно са нужни редовни уроци.

Ако можехте да се върните назад във времето за да си дъдете съвет, какъв бил той?

Теса: Не бих направила нищо по друг начин, но бих си дала съвета, да се подготвя по-добре. Аз съм човек, който обича да отлага много и така започнах да си сабирам багажа вечерта преди пътуването. Всичко мина добре, но можех да си спестя много излишен стрес ако бях почнала малко по-рано с подготовката.

Роми: Аз сигурно бих си дала съвета, да не се притеснявам когато се запознавам с нови хора. Преди си мислих, че езиковата бариера ще бъде голям проблем. Също така незнаех, как хората ще реагират когато се запознаят с нас. Накрая се оказа, че няма за какво да се притеснявам. Всички бяха и все още са супер мили и приветливи. Приеха ни много добре.

Сигурни сме, че когато стане време да си тръгвате, ще се радвате да се върнете в къщи, но какво ще ви липсва най-много?

Теса: Българаската ни фамилия и приятелите ни тук. Хората тук винаги са били ияключително открити и дружелюбни. Направих големи запознанства и съм сигурна, че много ще ми липсват когато се върна обратно в къщи. Въпреки всичко, знам, че мога винаги да се върна и със сигурност ще им отидя на гости!

Роми: Разбира се, че както на Теса така и на мен всички приятели много ще ми ли липсват. Запознах се с толкова много прекрасни хора, които ни показаха места в Пловдив и извън Пловдив. Още от сега се радвам да се върна отново. И картофите от Паваж... Винаги ще си мечтая за тях.

За автора: Христина Михайлова (24 г.) е доброволка към Фондация „Пловдив 2019“ , занимава се основно с преводи. Завършила е бизнес администрация и политически науки. В момента работи като барманка в Dea coffee – кафенето, в което се състои това интервю.


Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата