България и Румъния – 10 години в Европейския съюз


Ролф Норас е бил директор на културата и стратегически директор на Ставангер - Европейска столица на културата 2008. Той е и автор на книгата „Какво бихте направили по различен начин, ако знаехте това, което знаете сега?“, разкриваща истории и опита на 12 бивши Европейски столици на културата. В следващите редове може да прочетете неговото мнение за антологията "България и Румъния – 10 години в Европейския съюз".

На първо място, благодаря за книгата, посветена на десетата годишнина от приемането на България и Румъния в ЕС. За мен тя беше интересно и поучително четиво, което ми достави голямо удоволствие.

Считам за особено важно, че е направен избор за съвместна презентация на опита на две страни с членството в ЕС като цяло, както и на опита на две бъдещи Европейски столици на културата от същите държави в частност. Мотивацията и причините за това са добре представени в предговора от художествения директор на „Пловдив 2019“, Светлана Куюмджиева, и от генералния директор на „Тимишоара 2021“, Симона Нойман.

Фактът, че Пловдив и Тимишоара считат, че имат важен принос към европейските ценности, е от изключително значение. Като Европейски столици на културата те могат да създадат нов тип диалог и отношение, така че да преоткрият Европа в по-широк контекст. Географски двата града се намират относително близо един до друг, разстоянието между тях е около 650 км. Въпреки че имат и различия, в много отношения те си приличат. Това е особено интересно, защото опитът от предишните Европейски столици на културата показва, че има много по-голям потенциал за успешно споделяне между градовете, когато те имат обща идентичност, стремежи, цел и визия. Това, което прави книгата наистина интересна, е нейната художествена перспектива. Да се даде възможност на десет автори от всяка страна да споделят своите художествени възгледи за напредъка и промяната, като се фокусират върху десет различни области на културата, е просто блестяща идея.

Наред с други неща, книгата подкрепя изводите, направени в моето проучване на дванадесет бивши Европейски столици на културата, които бяха включени в книгата „Какво бихте направили по различен начин, ако знаехте това, което знаете сега?“. Моето изследване показа, че в цяла Европа липсват познания за другите европейски страни. Този недостиг на познания е особено осезаем по оста изток-запад, като западноевропейците са много слабо запознати със страните от Източна Европа. Разбира се, десет години са твърде кратък период, за да могат да бъдат оценени всички последици от интеграцията в ЕС. Естествено следва да се запитаме дали страните от Източна Европа в ЕС, като България и Румъния, са повлияли на отношението и на по-доброто разбиране сред другите европейски страни, или почти нищо не се е променило. Важно е да се отсее това, което е следствие от приемането в ЕС, от това, което така или иначе би се случило. В този контекст представата за България и Румъния в Европа и, съответно, представата за Европа в България и Румъния са интересни измерения.

Самият аз съм добър пример за липса на познания за източноевропейското изкуство и култура. Разбира се, запознат съм с Кристиан Мунджиу и невероятния му филм „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“, който допринесе много за румънското филмово изкуство в Западна Европа. Не е трудно да се повярва, че съчетано с такива филми, присъединяването на Румъния към ЕС доведе до това, румънските филми да спечелят много награди на международни филмови фестивали през последните десет години. Освен това съм запознат с няколко български автори, като Алек Попов, Димитър Динев, Кирил Кадийски и Георги Господинов. Във всеки случай обаче познанието за българското и румънското изкуство и култура все още се характеризира с липса на обща представа за тях.

Ролята на културата и диалога няма граници. Ето защо е също толкова интересно и важно, че някои от авторите се занимават с едно конкретно виждане, с нещо, което се възприема като криза в съвременна Европа. Това, че миграцията е извън контрол. Бежанците имат своите мечти за европейски рай. А в някои страни има силен национализъм. Има причини да се смята, че влиянието на тази криза ще продължи известно време, и е особено неясно какво ще бъде нейното въздействие върху артистичния и културния сектор. Европа се нуждае от оптимизъм в глобален контекст. Изкуството и културата имат значително въздействие върху развитието и могат да предложат стратегии, които да положат основите на програма за обновен подход към ценностите, развитието на знанието, сътрудничеството и политиката.

Не можем да предвидим бъдещето. Но чрез изкуството и културата, отвореността и добрите ценности можем да бъдем важна част от живота на хората и по този начин да повишим качеството им на живот.

От тази гледна точка книгата „България и Румъния – 10 години в Европейския съюз“ е голям принос.

Ставангер, 21 февруари 2018 г.

Ролф Норас


Книгата "България и Румъния – 10 години в Европейския съюз" е безплатна и може да бъде намерена както в библиотеките, така и във всички градски пространства за култура и международните културни институти.

Дигиталният вариант на изданието е достъпен и за печат.

Вижте пълната антология в ISSUU

Изтеглете в PDF


Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата