Дигитални екологии

“Дигитални екологии” е международна изложба на съвременно изкуство, придружена от серия разговори, артистични намеси и пърформанси. Изложбеният проект изследва влиянието на дигиталното в съвременното общество и култура - със средствата на изкуството търси взаимодействието между електронните технологии и градската среда в нейната комплексност - “...когато говорим за дигитална култура, разбираме дигиталното не само като технически, а и като социален феномен.”*

Проектът на Сдружение “Изкуство днес” има две издания през 2018 и 2019 г.

  • Operaismo Naturale: Екология на събитието - от 27 юли до 5 септември 2018 г. (Operaismo Naturale: Ecology of the Event), в СКЛАД и Баня Старинна - с художествени творби и интервенции на Донатела Бернарди, Урсула Биман, Лъчезар Бояджиев, Делфин Шапюи Шмиц, Войн де Войн & Симоне Гилгес, Йонас Етер, Дейвид Жак, Моника Урсина Йегер, Ноуботик, Доминик Кох, Марлене Майер, Боян Манчев, Анджела Мелитопулос, Уриел Орлов, Урсула Пала, Елена Пейчинска, Елоди Понг, Изабел Райс, Оливер Реслер, Доротеа Руст, Керстин Шрьодингер, Паскал Швайгхофер, Сандро Стойдлер, Аксел Щифел, Камен Стоянов, Милва Щуц, Катарина Свобода, Уна Земан & Бохдан Стелик, Лена Мария Тюринг, и Александър Тухачек.

Повече за събитието може да откриете в социалния профил.

  • Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето - 4 май - 30 юни 2019 г. (Digital Affects: Reflections from the Future) е разширена изложба, основана на контекста на първото събитие и участници, с придружаващ симпозиум (5-6 май 2019 г.). Събитието във фейсбук ТУК.

Концепцията на двете издания на "Дигитални екологии" е на куратора на проекта Димитрина Севова (Швейцария/България), съвместно с Катарина Свобода (Katharina Swoboda - Австрия) и Емил Миразчиев (България).


* Андреас Брьокман в статия в брой 102 на сп. “Onomatopee”, “No Internet, No Art – A Lunch Bytes Anthology”.


Текст: Димитрина Севова

Дигитални екологии се разгръща в два етапа от международен групов изложбен проект и се провежда на две места, Центер за съвременно изкуство Баня Старинна и бившия тютюнев СКЛАД в Пловдив. Първият етап се провежда от 27 юли до 5 септември 2018 г. със заглавие Operaismo Naturale: Екология на събитието, с разговори, интервенции и пърформанци на 28 и 29 юли и 5 септември; а вторият – разширен изложбен проект, основаващ се на първата изложба и нейния контекст, от 4 май до 4 юли 2019 г., с придружаващ симпозиум на 5 и 6 май 2019 г.

Дигитални екологии извежда на показ произведения на изкуството, които се ангажират с екологични области, за да образуват съзвездие от еко-изкуство, еманципаторски худжествени практики и ангажирани естетически инвенции. Те имат етични последици в ерата на метаданните и политическата икономия на валоризиране на информацията в пост-интернет условия и в тревожните времена на бързата и непредвидима промяна на климата, свързана с глобалното затопляне. Изложбеният проект е платформа за представяне, но и лаборатория за съвместно изследване, за да се измислят нови концепции, влияния и възприятия – пространство на експерименти за това как да се превърне знанието в практика и практиката в знание, със своя собствена темпоралност.

В един технологично задвижван свят, в който Данните стават тревожно неразличими от усещанията и афективните афинитети, сякаш фрагменти от притока на Природата, условията на когнитивния и нематериален труд изискват преосмисляне на връзката с Природата и естественото. Проектът навлиза в интензивния път на обмисляне как при тези нови обстоятелства екологичната съпротива може да създаде екзистенциални територии, които създават нови отношения с Природата, в които да се основат многообразни различности, като се отчита повишаването на гъвкавостта на труда спрямо социалната пластичност. Разчупва се синтетичната диалектика със силата на една утвърждаваща среда, с творчеството на неизвестни количества, фрагменти и цифри, разположени извън когнитивния хоризонт и феноменалния растеж в скоростта на компютърно подпомаганата субективност.

Проектът не цели да съзерцава, да предоставя информация или да отразява темата за Природата. Всичко това би включвало някакво проективно надмощие. Вместо това той обхваща спекулативния реализъм, за да се бори за реалното. "Трябва да се възползваме от фикциите и абстракциите [...], за да стигнем до равнина, където минаваме от реално битие до реално битие и напредваме чрез изграждането на концепции"*, в случая, концепциите на екореализъм. По-скоро той показва един конструктивистичен подход и се връща към работните условия на композиция, за да постави някои неотложни въпроси, да ни подстрикава да поемем отговорност и да отвори една нова сфера на виртуалност с възможностите си да изгради нови концепции за мозъка и природата, които не работят в опозиция.

Етично-естетическата егида на Дигитални екологии частично се опира на трите екологии на Феликс Гатари – социалната екология, менталната екология и екологията на средата – и техните етико-политически артикулации в молекулярните области на чувствителността, интелигентността и желанието, а след това и на моларните измерения. "Сега повече от всякога Природата не може да бъде отделена от културата", пише Гатари. Това се е превърнало в баналност, но ние трябва да "наритаме навиците" и да върнем тази очевидна истина към нейното случване тук и сега и да възстановим трансверсалността, която все още трябва да бъде научена като практика на екологично съзнание, на деколонизираната мисъл, изобретяването на жестове на солидарност в отговор на промените в околната среда. Екологиите на Гатари се управляват от логика, различна от тази на обикновената комуникация, а именно логиката на интензитетите и ангажираността в необратими продължителности. Дигитални екологии заема тази логика на разгръщащ се процес и неговите обектно-ориентирани усилия "да изгражда нематериални обекти" като фокусни точки на новите субективности, тъй като те са катализатори на екзистенциалната промяна.

Изложбеният проект обхваща два етапа, единият критичен, другият спекулативен, насам и натам, оставяйки непрекъснатото време между тях да се превърне в една несвързаност на нашите колективни живи многообразия между двата етапа, да хвърли мост, еластичен гръбначен стълб между тях със своя собствена чувствителна темпоралност. Времето между двата етапа на Дигитални екологии е от значение. Това е времето за преговори между двата и за разглеждане на работата, която трябва да се върши в ежедневието. Както заглавието на първия етап Operaismo Naturale предполага, това е времето за операции. Време е да се предприемат спешни действия, т.е. труда и не-труда на инвенция, които са независими от производителността. Operaismo Naturale създава едно колективно и лично художествено изследване, за да се активизират композиционни промени в човешкия труд и природните местообитания и тяхното биоразнообразие.

* Жил Дельоз, Феликс Гатари, Що е философия? (София: ИК критика и хуманизъм, 1995 (1991)).

Проект на Сдружение “Изкуство днес” може да откриете на www.arttoday.org.

Подробна програма и описание на Operaismo Naturale: Екология на събитието - на digital-ecologies.arttoday.org.


Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето 2019 (откриване на 4 май)

Кога
Програмa Възраждане
Придружаващ симпозиум на 5 и 6 май

Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето 2019 (4 май – 30 юни 2019 г.)

Кога
Програмa Възраждане

„Баня Старинна“ и „СКЛАД“ посрещат екологии от бъдещето

Инициатори


Спонсори




Партньори

Матера
EU Japan Fest

Сподели страницата